Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2021 19:04 - Гордостта на Беоулф
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 4616 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 30.04.2021 19:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
и грешката на Толкин 

В есето "Ofermod" ("Горделивост"), придружаващо диалога "Завръщането на Беортнот", Толкин приписва обвинение в горделивост не само на автора на "Битката при Молдън", но и на поета, създал "Беоулф". Намирам това твърдение на големия писател и филолог за погрешно. Тук обаче се налагат няколко уточнения за незапознатите.

    "Битката при Молдън" е староанглийска героична поема, разказваща историческо събитие: сражението между есекското англосаксонско опълчение, предвождано от старейшината Беортнот и отряд норвежки викинги, може би водени от бъдещия крал Олаф Трюгвасон през 991 г. Скандинавските нашественици са спрени на брега на река Пент, недалеч от градчето Молдън от силите на източните сакси. След кратки преговори саксите най-рицарски отстъпват от брега, за да позволят на врага да пресече и да се подреди за бой. Последвалото клане е пълно поражение за защитниците на областта и катастрофа за околните селища, оставени на милостта на пиратите. Англосаксонската хроника също отбелязва това събитие. Старейшината Беортнот загива заедно с повечето си хора. Поетът, написал "Битката при Молдън", действително обвинява Беортнот, един иначе безупречен владетел, в прекалена самоувереност, горделивост, на староанглийски ofermod (over-mood). Почти хиляда години по-късно, развълнуван от този старинен текст, Толкин пише нещо като коментар или продължение към "Битката при Молдън": диалога в стихове "Завръщането на Беортнот", където двама оцелели англосаксонски воини търсят тялото на господаря си на бойното поле, за да го отнесат за опело и погребение в близък манастир. Единият от воините подема темата за прекомерната гордост, докато другият (по-млад и неопитен) се опитва да защити паметта на Беортнот с клишетата за героизъм, които лесно можем да намерим във всеки старогермански епически текст (дори и в "Битката при Молдън"). Към диалога си Толкин добавя и есето за героичната (но нехристиянска) горделивост. Там той твърди, че същото обвинение може да бъде отправено и към другия голям англосаксонски епически герой - Беоулф. Тук е и несъгласието ми с учения.   

"Беоулф" е най-вероятно много по-стар текст от "Битката при Молдън". Съществуват различни хипотези за датирането на тази дълга поема, но аз (както и Толкин) клоня към разполагането ѝ в осми век, двеста или повече години преди събитията от "Молдън" и определено преди началото на викингските набези в Англия. За разлика от "Молдън", "Беоулф" не е исторически текст, а чисто художествен. В него може и да има някаква историческа информация, но това е почти случайно, защото не тази е целта на по-стария поет. "Молдън" и "Беоулф" са безкрайно различни, нищо че са създадени в един и същи поетичен стил, от един и същи народ, на един и същи език. В "Беоулф" всички персонажи са скандинавски - но повечето от тях се радват на положителното отношение на поета, за разлика от морските разбойници в "Молдън". Героичният етос по никакъв начин не е подложен на критика в "Беоулф". Напротив, героите на поемата са представени от автора най-вече със симпатия. Аргументите, които Толкин изтъква в защита на тезата си, че Беоулф е излишно горделив според поета, създал текста, сами не издържат на критика. Действително, Беоулф се бори с чудовището Грендел без оръжие, само с голи ръце, но това не става, както Толкин твърди, за да се превърне сблъсъкът в спортно събитие и с излишен риск за двореца и хората, защитавани от героя. Текстът на "Беоулф" изрично ни показва, че Грендел не е податлив на посичане с меч. Той може да бъде сразен само от герой, чиято съдба е да постигне тази победа. Беоулф знае, че рискува на първо място своя живот и е готов да поеме този риск.   

Толкин също така твърди, че в края на поемата вече престарелият (и току-що загинал в битка с дракон) крал Беоулф е обвинен в горделива непредпазливост от сродника си Уиглаф с думите: "често зарад едного / страдат после много други" (ст. 2586-87). Но това не е вярно според контекста на стиха. В този момент Уиглаф държи горчива обвинителна реч пред воините, изоставили Беоулф и няма никаква реторическа логика той да улеснява тяхната позиция с укори към доблестно падналия владетел. Напротив, Уиглаф изтъква, че въпреки неизгодното си положение, Беоулф до последно е изпълнявал своя дълг, а не се е опитал да избегне съдбата си, както (излишно) правят страхливците. Това, че мнозина ще страдат, защото са останали без толкова храбър крал като Беоулф, е укор към тези, които не са помогнали тогава, когато е трябвало.    Най-сетне, двамата анонимни, християнски, англосаксонски поети от две различни столетия отсъждат една и съща, щастлива задгробна участ на своите герои. За Беортнот е обяснимо да бъде изпратен в Небесното царство въпреки очевидната си тактическа грешка, продиктувана от гордост. Според поемата той загива с молитва на уста, а и дотогавашните му качества, както и лоялността на есекското опълчение правят това решение на автора на „Молдън“ напълно обяснимо (без да пропускаме факта, че най-вероятно следващият есекски старейшина е роднина на падналия пълководец). Защо обаче Беоулф би бил изпратен от своя автор в Рая? Този герой на първо място не е християнин и на второ – вероятно още при съставянето на поемата е било ясно, че става дума за легендарен персонаж с чисто морални функции, без пряка връзка с първоначалната аудитория. Беоулф е екземплум, а не роднина. Ако би имал и грехове, като например излишна гордост, щеше да е необяснимо защо текстът набляга на това, че той попада там, където „праведните получават наградата си“ (ст. 2371).   


Тагове:   Толкин,   беоулф,   молдън,


Гласувай:
5



1. syrmaepon - Могат да се развият много теории по ...
04.05.2021 15:41
Могат да се развият много теории по този въпрос. Религиозният човек от най-древни времена търси знаци от божествата - победа на бойно поле или загуба, суша или плодородие и прочие. И все пак няма начин древният човек да не е забелязъл известна периодичност в природните явления, които например не се влияят от победа на бойното поле. Очевидно по някое време се ражда идеята за гордостта или възгордяването като грях. Някои богове пък според човешкото въображение изискват постоянни жертви. В този смисъл дори и за Слънцето може да твърдим, че се е възгордяло, защото носи плодородие. От друга страна гордостта може да има и положителен и отрицателен аспект в зависимост от мярката. Друга възможност е, че ако няма ясна причина за нуждата от човешката жертва и то на най-добрия, гордостта е някакво оправдание. Също може да се мисли и в посока, че няма абсолютно добро - нито само непрекъснато слънце, нито само непрекъснат дъжд. В този аспект е любопитно твърдението, че когато хората се възгордяват настава суша )))).
Всички ще получат наградата си - праведни или грешни, ще отидат на едно и също място. Грешните след определен период.
И пак друг аспект - няма абсолютно безгрешни, всеки първо трябва да търси грешките в себе си, после у другите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624654
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата