Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2020 10:55 - Д-р Щефан Ланка разкрива „Вирусната измама“
Автор: sthamanuviro Категория: История   
Прочетен: 2166 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.05.2020 12:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Д-р Щефан Ланка разкрива „Вирусната измама“

Снимките на „Изолирани вируси“ са развенчани

 

Публикувано в Medizinkritische Seiten

през Декември 2001 година.

 

Д-р Щефан Ланка, вирусолог и молекулярен биолог, е международно известен най-вече като „СПИН-дисидент“ (и може би „гентехнологичен дисидент“), който поставя под въпрос самото съществуване на „ХИВ“ от 1994 година. През последните години обаче той се натъкнал на един спиращ дъха факт: Нито един от (медицински релевантните) вируси никога не е бил изолиран и няма доказателство за тяхното съществуване. Всъщност, в почти „легендарното“ интервю на Зенгер преди три години, Д-р Ланка вече бе заявил:

И така, дълго време аз изучавах вирусология, от края към началото и от началото до края, за да съм абсолютно сигурен, че няма такова нещо като ХИВ. А за мен беше лесно да съм сигурен в това, защото разбрах, че цялата група вируси, към които се казва, че принадлежи на ХИВ, ретровирусите, както и другите вируси, за които се твърди, че са много опасни, всъщност не съществуват изобщо.

Така че той старателно прочел отново и отново литературата за тези „други вируси“ и след като все още не можел да намери никакъв доклад, който да предостави доказателства, той насърчил Човеците не да му ВЯРВАТ, но да попитат самите институти и Властите. Това действително станало, най-вече по инициатива на майките. Отговорите довели до разкрития. През Септември 2001 година била публикувана Немската книга „Ваксините – геноцид през третото хилядолетие?“ („Impfen - Vцlkermord im dritten Jahrtausend?“), написана от Щефан Ланка и Карл Крафелд, в която те заявяват, че все още няма никакво доказателство за какъвто и да е (медицински релевантен) вирус.

Това движение (klein-klein-aktion – много малки действия / стъпки) има Немски уебсайт: www.klein-klein-aktion.de (вече изтрит), от който са взети и преведени всички следващи текстове.

***

 

В продължение на почти една година молим Властите, политиците и Медицинските институти за научни доказателства за съществуването на такива вируси, за които се твърди, че причиняват болести и поради това изискват „имунизация“. След почти една година не получихме нито един конкретен отговор, който предоставя доказателства за съществуването на тези „ваксинационни вируси“. Изводът е неизбежен, че нашите деца все още са ваксинирани въз основа на научни стандарти от ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. През ХІХ-ти век Роберт Кох в своите общоприети постулати изискал доказателства за вируси, за да се докаже дадена инфекция. По времето на Кох това доказателство не можело да бъде директно постигнато чрез визуализация и характеризиране на вирусите, тъй като по онова време адекватната технология не е била на разположение. Методите на съвременната медицина коренно се промениха през последните 60 години, по-специално чрез изобретяването на електронния микроскоп. И все пак всички тези вируси, срещу които сме имунизирани, никога не са били проучени наново с помощта на съвременната технология?

Няколко изображения и обяснения, които ни бяха посочени и за които беше казано, че показват, респективно описват (характеризират) вируси, показахме на Д-р Ланка, който направи следните обобщаващи коментари:

***

 

Всички тези снимки имат нещо общо, че те, респективно авторите, не могат да претендират, че представят даден вирус, докато не предоставят също така и оригиналните публикации, описващи как и от какво е изолиран вирусът. Такива оригинални публикации не са цитирани никъде. Всъщност, в цялата научна литература няма нито една публикация, където да се твърди, че за „вирусите в Медицината“ е изпълнен Първият постулат на Кох. Това означава, че няма доказателство, че от Човеци с определени заболявания са изолирани вирусите, които „носят отговорност“ за тези заболявания. Въпреки всичко, именно това те твърдят публично. Сега по отношение на изпратените снимки:

1. Много от снимките са цветни. Това е достатъчно доказателство, че те са изкуствено-дело на дизайнерите, защото снимките от електронните микроскопи винаги се появяват черно-бели.

2. Изображенията на така наречените вируси на ХИВ, Морбили (Masern) и Едра шарка (Pocken) ясно показват, както описанията под тях отчасти вече посочват, че това са клетки, вътре в които уж могат да бъдат открити вирусите. Следователно, нищо не е изолирано. Снимките, всъщност, показват клетки и типични ендогенни[1] частици в тях. Тези структури са добре известни и обслужват вътреклетъчния и междуклетъчния пренос. За разлика от вирусите от един и същи вид, които винаги са с еднакъв размер и една и съща форма (консистенция) клетъчните частици се различават по размер и форма (консистенция) и следователно не могат да бъдат изолирани.

 image

image




image

3. В случая с вирусите на грипа, херпеса, ваксинията (Шарка по кравите), полиомиелита, Адено-асоциираните вируси и Ебола всяка снимка показва само една-единствена частица. Никой не твърди, че те са изолирани частици, камо ли че са частици, които са били изолирани от Човешки организъм.

 image
image

image





image




image
Тези частици са отчасти посочените в точка 2-ра клетъчни частици, съответно типични артефакти, което означава: структури, които се натрупват след неподходящо фиксиране и изсушаване на сондите, докато се подготвят за електронния микроскоп.

 image

4. „Изолираните“ полиомиелитни вируси са изкуствени частици, създадени чрез всмукване на недиференцирана маса през много фин филтър във вакуум. Структурата му (без характерни образувания) ясно се отличава от тази на „вирусите“ в клетките. Тук информацията е от съществено значение, че биохимичната характеристика на тези „изолирани“ вируси, въпреки че се твърди „изолация“, никога не е публикувана никъде, нито пък някой е претендирал за такава характеристика.

 image

5. Снимката на „вирусите“ на хепатит Б не показва изолирани структури, но, както вече се казва в заглавието на изображението, аглутинат. Това е научният медицински термин за протеини от кръвта, които се съсирват заедно, както е характерно при коагулациите. Обикновено по този начин кръгли, а също така и кристални структури се натрупват, в зависимост от състоянието на кръвната проба.

 

 image

В обобщение трябва да се каже, че тези снимки са опит за измама, извършена от замесените изследователи и учени по Медицина, доколкото те твърдят, че тези структури са вируси или дори изолирани вируси. До каква степен замесените журналисти и автори на учебници са допринесли съзнателно за тази измама или само от груба небрежност, не знам. Всеки, който започне проучване на Медицинската литература, бързо ще срещне твърдения и препратки, че Първият постулат на Кох не може да бъде изпълнен (виж: Гросгебауер, „Кратка история на микробите“, Издателство за приложна наука, GroЯgebauer: „Eine kurze Geschichte der Mikroben“, Verlag fьr angewandte Wissenschaft, 1997). Как тези автори, които твърдят, че съществуват вируси, биха могли да пренебрегнат това остава загадка.

Възможно ли е терминът „Contagium“ (на Латински – инфекция) = „Подарък“ (отрова / токсин) = „Вирус“ от ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век да се прилага през ХХ-ти век върху съставните части на клетката, които са били наречени „вируси“ от въвеждането на електронния микроскоп през 1931 година насам? И за да се скрие това, „болестотворните вируси“ често са описвани, но никога не са били изолирани? И тогава, те са били използвани като на пръв поглед логично обяснение за отравянията и вредните ефекти от ваксинациите, тъй както Луман[2] през 1995 година пише за симптоматиката на хепатит В, която била наблюдава за първи път през 1885 година след ваксинациите срещу Едра шарка, а през 1938 година следвайки ваксинациите срещу морбили? Екземплярите в учебниците показват само структури вътре в клетките и нищо, което да прилича на изолация и по такъв начин да е хомогенно. Биохимичната характеристика, която е от решаващо значение, липсва напълно.

Роберт Кох и колегите му, Проф. Ръш, Проф. Макс фон Петенкофер, Проф. Вирхов, показали, например, чрез експерименти и чрез съблюдаване на правилата на Хенле–Кох, че чрез предаване на бактерии, предполагаемите заразни вируси (contagium vivum), не било възможно да се причини същото заболяване. Така че Роберт Кох модифицирал (отслабил) Третия постулат на своя учител, Германския анатомист Хенле, във формата, че пораждането на подобен симптом при експерименти с животни би било достатъчно, за да докаже тази хипотеза за причинителя на болестта, а именно хипотезата за инфекциозните бактерии. (виж: Гросгебауер, „Кратка история на микробите“).

Така че не ме изненадва, че Проф. Алфред Фишер написал в книгата си Академични лекции за бактериите“ (Vorlesungen ьber Bakterien) от 1897 година: „тъй като е верен, за всяко едно инфекциозно заболяване, фактът, че то не само приема притока на бактерии, няма нужда да се казва, че то също така приема и нещо непознато от индивидуалната предразположеност“.

 

***

 

 

МИР и ЛЮБОВ!

30-ти Април 2020 година

СТАМАТ


[1] Ендогенен е този, който има вътрешен произход, който възниква поради вътрешни причини или процеси. Противоположното е Екзогенен. В Биологията и Медицината означава произхождащ или образуващ се в организма.

[2] Никлас Луман (Niklas Luhmann,  1927 1998) бе Германски социолог, философ в социалната наука и виден мислител в теорията на системите. Той бе смятан за един от най-важните социални теоретици на ХХ-ти век. Книгата му „Социални системи“ от 1995 година осигурява основата на една теория за съвременното общество, която би била в съответствие с това ново разбиране за Света и представлява един от най-важните приноси към социалната теория през последните десетилетия, повлиявайки много научни области отвъд социологията.












Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sthamanuviro
Категория: История
Прочетен: 393424
Постинги: 251
Коментари: 62
Гласове: 168